Ах, тази диастаза….
Вече знаете за моята борба с диастазата – знаете през какво преминах и каква метаморфоза преживях
след раждането. Ако сте забравили или не сте чели статиите ми, посветени на моята диастаза, ето една моя снимка:
Упражнениятаза затваряне на диастазата за начинаещи (ТУК) определено ми помогнаха. Коремът ми
малко по малко започна да се прибира, макар и с голямо закъснение. Спомогнаха и
други фактори – едногодишното кърмене,
дългите ежедневни разходки с бебешката количка, правилно хранене, пиене на
повече вода.
С всеки изминал ден се чувствах все по-добре, по жизнена и
по-силна.
В един момент обаче ежедневните задачи изцяло „изядоха“
малкото време, което имах за мен и по-конкретно за упражненията. В същото време
и малкото ми момченце растеше и за разлика от моите килограми, които се топяха,
неговите определено нарастваха.
Един ден, докато го приспивах вкъщи, усетих странно чувство
в корема си. Една тъпа болка и дискомфорт се прокрадваха в областта на
диастазата, когато взех бебето на ръце. Приспах бебето и отидох пред
огледалото. Какво да видя!? Коремът ми беше видимо пораснал, а до скоро се
радвах на почти плосък корем!
Нещо се беше случило. Не се чувствах подута, бях започнала
моята 90-дневна диета, от която се чувствах добре и лека като перо, ежедневните
разходки навън също не бяха спрели. Вярно е, че последните 1-2 месеца почти не
бях правила упражнения за корема и не съм носила стягащ колан, но пък
диастазата ми като цяло беше почти изчезнала (на фона на първоначалния и
размер).
Имаше и друго. Дните минаваха неусетно, а моето момче вече е
почти 12кг. Тъй като до преди дни все още не вържеше, се налагаше да го вземам
на ръце, макар и рядко. Явно голямата тежест и невниманието ми, недостатъчното „пазене“
на диастазата от натоварването бяха влошили моята диастаза. На ширина
диастазата си беше почти същата, но дълбочината и е все така голяма. Освен това
имам и две хернии, за които е
противопоказно да се вдига много тежко.
И така, невниманието си каза думата, а болката, която изпитах
в областта на диастазата, беше сигнал от страна на организма, че трябва да внимавам и да се пазя.
Започнах да нося колана по-често, особено когато знам, че ми
предстои повечко вдигане на детето. Опитвам се да стягам напречния си коремен
мускул (Transverse abdominis - TVA) при
всяко движение, натоварващо корема ми. Когато приспивам бебето вкъщи, гледам да
не го вдигам и люлея на ръце, въпреки че този начин на приспиване ми е много
по-лесен и бърз. Опитвам се да моля за помощ, когато ми се налага да преместя
или вдигна нещо тежко – досега предпочитах сама да си свърша работата.
Всеки ден си повтарям, че аз съм жена, майка и съпруга. Аз
съм стопанката на къщата, имаща 24-часова смяна всеки ден. Задълженията и отговорностите ми никога няма да свършат,
но това не означава, че трябва да забравя за мен и да спра да се грижа за себе си.
Така и правя – внимавам и се пазя, за да е чувствам добре,
защото само ако се чувствам добре физически и психически, ще мога да съм
пълноценна и да се радвам на семейството си и на живота.
Споделете тази статия и с други жени, за да не допускат
моите грешки с диастазата.
Коментари
Публикуване на коментар