Диастаза
или Diastasis Recti Abdominis е състояние, при което
правите коремни мускули (Rectus Abdominis) или така наречената коремна преса и плочки, се
разделят. Причините за това могат да са различни – напълняване и качване на
повечко килограми, претоварване по време на тренировка, но най-често срещаната
причина сред жените е бременността. Именно за този последен вид диастаза ще се
споменава във всички статии в този блог, именно този вид диастаза заинтригува и
мен като жена, родила наскоро.
Диастазата
е следствие от повишеното вътрекоремно налягане и постоянния натиск и опън
навън, които се упражняват върху коремната стена. Точно това се случва и по
време на бременността – растящото бебе заема все повече пространство, а
коремните мускули бавно започват да се разтварят, за да му направят място. Това
е съвсем естествен процес и традиционно се случва през последния триместър от
брменността. Изследвания показват, че 100% от жените, изкарали пълна бременност
от 40 г.с. и родили доносени деца, имат диастаза. Т.е. диастазата по време на
бременността е нещо съвсем нормално и повечето жени дори не разбират за нея,
защото скоро след раждането мускулите застават на изходните си позиции, без
това да доставя някакъв дискомфорт и видими промени в женското тяло. За появата
на диастаза спомага и повишеното ниво на хормона релаксин, който също помага за
отпускането на коремната стена. В допълнение на това, изкривяването на стойката
както при седене, така и при вървене, под въздействие на тежестта, също
допринася за още по-голямото разделяне на мускулите. След раждането, диастазата
започва бавно да се прибира, а мускулите заемат предишната си позиция. Обикновено
това се случва за около 10 седмици пред раждането.
/Източник на снимката: Google/
В
нормалното си състояние правите коремни мускули са закрепени близо един до друг
посредством тънка „ципа“, известна като Linea
Alba. Когато
обаче е налице диастаза, линеа алба е силно разтегната и отпусната, а понякога
е възможно дори да се прокъса. Общоприето е схващането, че за диастаза се
говори, когато разстоянието между тези мускули е повече от 2 пръста, а
дълбочината, т.е. когато натиснете с пръсти навътре, е поне 1 фаланга. (ето как да проверите дали имате диастаза)
/Източник на снимката: Google/
Първият
видим признак за диастаза е изпъкналия корем, неприбиращ се месеци след
раждането, независимо от това дали са ви сложили торбичка с пясък върху корема
след раждането или сте носили ластичен колан след изписването. Майка ми
казваше, че коремът е расъл 9 месеца и е нормално да се прибира за същото това
време. Може би ще чуете да ви казват, че за да имате плосък корем и плочки,
трябва да изкарвате часове във фитнеса и да се отдадете на силови тренировки,
но за всеобщо учудване това е най-лошото нещо, което може да си причините, ако
имате диастаза. Докато диастазата не се затвори или не е излекувана, трябва да
се избягват коремни преси, лицеви упори, предни планкове или казано по друг
начин: стойте далеч от всякакви физически упражнения и движения, които карат
коремът ви да изпъква навън.
Значението
на коремните мускули не се изчерпва само с
това, да имате ясно изразени плочки на корема. Тези мускули спомагат за поддържането
и стабилността на гърба и органите, а именно диастазата стой зад нестабилността на гърба, болката в кръста,
проблеми с малкия таз и изкривяване на стойката. Освен това, при наличието на
диастаза, това тънко платно – линея алба, свързващо правите коремни мускули,
става много разтегнато и слабо. Именно
на това се дължи изпъкването навън на коремните органи при извършването на
някой ежедневни движения или упражнения, допринася за получаването на това
издуто майчино коремче след раждането, но също така и повишава риска от получаване на херния. Важно е да знаете, че при
наличието на диастаза след раждането, т.е. наличието на „дупка“ между правите
коремни мускули няколко месеца след раждането и неприбирането на коремчето, или
както се нарича на английски „mummy tummy” изисква вземането на мерки.
Първото нещо, което трябва да направите е да
проверите дали имате диастаза и какви са нейните размери. След като
знаете срещу какво сте изправени, можете да предприемете следващата стъпка:
най-лесно е да започнете с правенето на специфични
упражнения, насочени именно към лекуването на диастазата. Преди да се
захванете с тях, трябва да сте се убедили, че сте готови – болката в таза
трябва да е отшумяла, неразположението след раждането – също, ако сте родили с цезарово сечение, е добре да се консултирате с
лекар и да имате неговото разрешение за извършването на физически упражнения. Не си мислете,
че ако не правите различните вариации на коремни преси, няма да се сдобиете с
плосък корем! Записвайте
размерите на диастазата и следете нейното развитие. Не бързайте! Тялото ви е
преживяло много през изминалите 9 месеца, правете упражненията старателно и
търпеливо. Ако обаче диастазата е голяма – 4,5 и повече пръста, ако ви създава
проблеми и дискомфорт и не се прибира въпреки полаганите усилия, то е добре да
се потърси съвет от терапевт, който се занимава със следродилно възстановяване
на жени.
Има
няколко вида диастаза, в зависимост от това къде е най-голямото разширение
между мускулите:
/Източник на снимката: Fit2Be/
Аз
лично открих моята диастаза около 2 месеца след раждането, като по онова време
тя започваше от най-долната част на гръдната кост (под бюста) и стигаше около 4
пръста под пъпа. Цялата и дължина беше около 12 пръста. Най-широката и част
беше около пъпа – почти 5 пръста, а дълбочината – 2 фаланги, може би дори малко
повече. С времето тази „дупка в корема“ започна да се прибира, но все още я
имаше.
Коментари
Публикуване на коментар