Махане на памперс - без стрес и нерви

Дойде време да махнем памперса!

Отдавна мислех за този момент. Още преди да родя бях чувала какви ли не истории за това как и кога трябва да се случи въпросното отучване от памперса (за краткост ще наричам пелените за еднократна употреба Памперс).

При някои деца махането ставало от раз и веднага разбирали какво трябва да правят, при други отнемало месеци докато детето разбере какво трябва да прави или да не прави. Едни майки започвали процедурата по премахване на памперса още от 1 годинка, други изчаквали детето да навърши поне 2г., за да започне да казва или показва когато му се пишка/ака. Трети предпочитали да пуснат детето на ясла и там да му махнат пелените.

Не мога да причисля себе си към нито една група майки – нито съм хипер амбициозна, нито пък чакам някой да ми свърши работата.

Нека ви дам малко предистория на моето решение да махна памперса на сина ми Денис.

Започнах да слагам Денис на гърне веднага щом започна да сяда сам стабилно. Под „сядане“ имам предвид това, което ми каза нашата педиатърка, а именно: когато бебето успее да се изправи от легнало положение и да седне на дупето си без наша помощ. При моето бебе това се случи около 8мия месец и затова оттогава датират и първите ни срещи с гърнето. По това време  бях забелязала, че бебето ака сутрин по едно и също време – или веднага след ставането му, или след закуска. Така ми хрумна, че мога да се опитам да уловя това първо ако в гърнето. Купих едно обикновено гърне за 6 лева и малко преди да се събуди Денис, го бях сложила на радиатора, за да се позатопли, Идеята ми беше да не му е неприятно, когато за пръв път го сложа да седне на гърнето. Бях приготвила и любимите му играчки и с нетърпение го чаках да се събуди. Така и стана – след събуждането му, го поставих с нетърпение на гърнето и го занимавах с играчките, повтаряйки му „хайде да направим пиш-пиш и Ъ-Ъ“ (предполагам е ясно, кое е пиш-пиш и кое е Ъ-ъ J). Не след дълго и двете се появиха в гърнето, а аз бях на 7мото небе от радост. Започнах да се радвам, пляскам и да му казвам „Браво“, за да разбере, че е направил нещо хубаво! Дотук всичко мина леко – без стрес и излишно напрежение както  за мен, така и за малкото човече.

По това време Денис, разбира се, изобщо не разбираше какво се случва. С времето обаче, и с постоянното ми повтаряне на едни и същи ритуали и думи, той вече знаеше какво се очаква от него, когато седне на гърнето. Не ис мислете, че всяка сутрин е акал в гърнето – имало е дни, в които е пропускал, а също така и дни, в които ме е изпреварвал и свършваше голямата работа още докато се протяга в леглото.

Ето едно смешно клипче от първото слагане на гърнето - уж  беше седнал, а в следващия момент вече се беше обърнал

Когато времето навън беше лошо и си стояхме вкъщи, от време на време го слагах на гърнето и той свършване или голяма или малка работа. Започнах да го наблюдавам и да следя за сигнали, когато се кани да направи нещо.

Ако не искаше да пиша или ака – не го насилвах, за да не намрази гърнето.

Възнаграждавах всеки успех с „Браво“ и показвах радостта си.

Месеците си минаваха и когато стана на около 1г.4м.  забелязах, че обедният памперс почти винаги е сух. Така ми дойде идеята, че може би е време да опитам да махна памперса. Прецених, че детето е готово за това – вече знаеше какво се прави като седне на гърнето, когато му казвах да дойде и да седне – почти никога не се дърпаше, през деня често успявах да „уловя“ в гърнето акото. Също така вече реагираше и на команди като: ела, донеси, дай, седни, стой.

Денис е роден на 24.01.2017г.

На 29.05.2018г. (т.е. на 1г.4м.)  реших да махна дневния памперс.

Не си мислете, че стана от раз! 

Все още се случва да имаме по 1-2 чифта напишкани гащи, но за това си има причина, за която ще спомена по-долу.

НАЙ-ВАЖНОТО ЗА МЕН е, че махането на памперса протича БЕЗ нерви за мен и БЕЗ стрес за бебето!

Преди да започна махането, се подготвих. Аз вярвам в правилото 5П - Предварителната Подготовка Предотвратява Провала на Представянето.

Купих много слипове – около 20 броя, много къси панталонки и чорапки. Ако сте си помислили, че 20 бр. е прекалено много – грешите. Поне за Денис не бяха. В началото и съпругът ми реагира негативно и ме смъмри за всичките тези чифтове гащи, но през първата седмица видя, че е важно да имаме достатъчно бройки. Купих и еднократни чаршафи 90х60см, които поставях под  Денис по време на обедния съм. Сложих непромокаеми подложки на количката и на стола в колата.

Започнах да си водя бележки за прогреса, който постигахме.

Ето как започна всичко и какво се случи и се случва седмица по седмица:

Седмица 1:

Сутрешните ни ритуали с гърнето се запазиха – след ставане го поставях на гърнето и пак му повтарях „Пиш-пиш“ и „хайде да направим Ъ-ъ“.

През деня от сутринта до лягането е без памперс – понеже вече е топло, го обувам със слип и къси панталонки.

Тъй като след закуска ние излизаме на разходка, за да използваме хладните часове от деня, вземах с мен 10 слипа, 10  къси панталонки и няколко чифта чорапки.

Първите 1-2 дни Денис не разбираше, че от него изтича нещо. Пишаше по малко през около 10-15мин. Понякога пускаше по няколко капки, колкото да намокри гащите. През първите дни не му правеше впечатление кога пиша – прав, седнал, легнал, вървейки. Не му пукаше особено и за това, че е мокър. Съответно – не е сигнализирал, че е направил нещо или че му е неприятно да е мокър.

Следващите дни започна да се спира и заглежда когато пиша. Пишкаше клекнал. Явно разбираше, че от него изтича нещо и след това му става мокро на дупето (и на краката, които също подгизваха).

Проблемът, който имаме е, че когато се заиграе – не иска да се отдели от играта и да иде на гърнето. Започваше да протестира – не пускаше нищо в гърнето, а като станеше -  клякаше и се изпишкваше на пода.

Всеки път след напишкване в гащите му казвах „не, не, не, няма да пишкаш в гащите“, размахвах пръст, за да привлека вниманието му и му казвах следващия път да дойде и да ми каже, че има  „пиш“. Не съм му се карала, но променях тона си, за да различи похвалите от мъмренето. Вземах сух слип и панталонки и му казвах „ела мама да ти обуе нови сухи гащи“ и го приканвах с ръка да дойде при мен. Когато пък пишкаше на гърнето – показвах радост и плясках, казвайки му „Браво“.

Към края на седмицата забелязах, че интервалите между напишкванията растат и вече бяха през около час.

Когато  сме вкъщи, гледам да съм си свършила всичката къщна работа преди да е станал, за да мога да го наблюдавам и да следя за реакциите му, преди да пиша/ака. При Денис акото е сравнително лесно предвидимо – спира, замисля се, променя си физиономията, понякога изпъшква. Пишането – през първата седмица все още нямаше сигнали.

През изминалата 1ва седмица бях на косъм да се откажа и да изчакам Денис да порасне още и да ми казва сам, когато иска да пиша. На много пъти прото не знаех как да постъпя. Не ми тежеше това, че излизаме навън с повече багаж или че пера повече дрехи. Тежеше ми това, че около мен всички ми казаха, че няма да стане, че той е много малък, че не разбирал нищо, че съм щяла да го травмирам и други такива неща…. Бях си казала, че ще опитам една седмица, и ако няма никакъв прогрес – ще спра. 

За мен беше положителен знак това, че след тази първа седмица, той вече усещаше и забелязваше, че от него изтича нещо и след това е мокър и трябва да се преоблече. Интервалите между напишкванията също растяха и той успяваше да стиска все повече.

Седмица 2:

Започна 2рата седмица и реших да не се отказвам.

Втората седмица без памперс премина доста по-добре в сравнение с предходната.  Забравих да ви кажа, че зачервяването на слабините и бубката, които бях забелязала като започнаха жегите – изчезнаха.  Бях го водила и при педиатърката ни, за да види дали не е нещо друго, но и тя потвърди, че е от спарване и ми каза да се ориентирам към махане на памперса.

Интервалите между пишканията  растяха. Денис определено знаеше кога ще свърши нещо,а за мен това беше добре дошло и успявах да хвана все повече „неща“ в гърнето. Нощните памперси също не бяха така пълни, както досега. Имали сме нощи, в които се е будел ревящ, защото памперсът е изпуснал и е мокър (пробвала съм какви ли не пелени, преминах и на памперс-гащи, но и те „преливаха“).

Напиканите гащи започнаха да намаляват – имахме 1-2 чифта до обяд по време на сутрешната ни разходка (при нас тя е около 4 часа)  и още толкова след обедния сън.

Проблемът през тази седмица беше, че той не желае да седне на гърнето, ако в стаята има други хора, а когато искам да го заведа в нашата стая, за да се усамоти, той се инатеше, дърпаше, не искаше да сяда на гърнето и съответно свършваше работата в гащите си.

Продължавах с повтарянето на едни и същи фрази когато пишка/ака където трябва или не трябва.

С една играчка и спринцовка  с вода му показвах, как играчката прави пиш-пиш на гърнето или на тоалетната чиния – гледаше с интерес изтичащата течност и след това правехме „браво“ на играчката.

Реших да му купя седалка за тоалетната чиния, защото на няколко пъти се случи да отвори  вратата на тоалетната и да види, че аз не сядам на гърне. Зачудих се, дали не се дърпа от гърнето, защото вижда, че аз му казвам, че ще правя „пиш“ и отивам на друго място.

В началото му беше странно като сядаше на тоалетната чиния – все пак тя беше доста по-висока от гърнето му. Първите пъти дори не пиша, но след няколко опита – започна. В началото пусках на тънка струя водата от мивката и му казвах, че и мивката прави „пиш“.

Забелязах, че има нещо, което е наследил 1:1 от баща си – не използва тоалетна на обществени места. Може да ви се стори странно или смешно, но едно време бабата и дядото на съпруга ми са живеели срещу детската градина, която той е посещавал. На учителките им ставало жал за съпруга ми, че толкова много се стиска през деня, че го пускали да иде да пиша в къщата на баба му (на отсрещния тротоар) и после пак се връщал в градината…  

Така си обяснявам напишканите гащи по време на разходките ни – стиска до последно. Дори в случаите, в които съм забелязала, че му се пиша и търси да се усамоти – той не иска да пиша. 

Опитвала съм няколко варианта за изпишкване навън:

- Скривали сме се сред храсти и съм го оставяла  да пиша прав – не иска. Започва да тропа, мрънка и си дърпа гащите нагоре.

- Вземала съм го на ръце да е като  седнал, за да му е уж по-удобно – пак не иска и започва да се изпъва, за да го пусна.

- Водила съм го в тоалетна заедно с едно приятлеско детенце, за да види какво прави то и да се пристраши – не иска, не иска и пак не иска. Гледа детето с интерес, но той не иска.

Обувам му гащите, стиска докато може и ако не сме се прибрали – пиша в гащите. 

За разлика от 1вата  седмица, когато не му правеше особено впечатление, когато направи нещо в гащите, сега определено усещаше. Когато пусне нещо в гащите – застава  на място и ме гледа. Когато стане така, вземам слип и панталонки, показвам  му ги и го викам да дойде да му обуя чисти и сухи гащи. Вече идва сам и стои прав докато го преобувам – знае да стои мирно, за да смъкна мокрите гащи, а след това вдига първо единия крак и после другия, за да ги сложи в крачолите.

Седмица 3:

Наближава края на третата седмица от махането на памперса.

В момента положението е следното:

Денем Денис е без памперс, стиска много повече, отколкото в началото.

Обедният сън също е без памперс – когато му се допиша, се разсънва с мрънкане, слагам го на гърнето, свършва си работата и всичко се успокоява.

Все по-често използваме поставката за тоалетната чиния, отколкото гърнето – това си има известни предимства не само за детето, но и за мен).

Нощем все още му слагам памперс, но все по-често и той остава сух. Тези дни забелязах, че нощните мрънкания на Денис се появяват, когато му се пиша и не може да стиска. Слагам го на гърнето, свършва си работата и го връщам в леглото.

Все още не идва и не казва, ако има някакъв зор. Хубавото е, обаче, че все по-отчетливо се разбира, когато иска да направи нещо – застава на място, разкрачва се и поглежда надолу или ме гледа притеснен. В такива ситуации като му кажа да дойде при мен и да видя дали има пиш, успява да изчака (почти винаги) слагането му на гърне.

Радостното за мен е, че в останалите случай, когато го питам дали има пиш и му казвам „ела  мама да види имаш ли пиш“ – за разлика от преди, сега не се дърпа и не протестира. Подава ръка и идва в тоалетната, за да го сложа на седалката.

Големият прогрес тази седмица е, че се пречупи да пиша навън като го държа!

Това досега не се беше случвало – бях ви разказала за това малко по-горе. Явно този пън наистина е бил на зор, щом склони да го изпишам държейки го навън.

Напишканите гащи са 1, най-много 2 чифта и това се случва, ако се заиграе много  или пък отидем на непознато място с нови хора.

В гащите сме имали „ако“ само през първата седмица – случи се  два пъти, като и в двата случая можех да го „уловя“ в гърнето, но … тогава не реагирах бързо.

Откакто Денис е със слипове, често мe питат дали е отслaбнал, защото дупето му го нямало :D

Иначе детето си е приказливо (по бебешки) и все си тананика някакви песнички, та се надявам скоро да започне да казва нещо, когато му се пишка J

Седмица 4:

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ... <3