Кърменето е
предизвикателство!
Още преди да родя,
няколко пъти посещавах лекции за кърменето. Исках да съм максимално подготвена
за предстоящото приключение поне откъм теория. Е, скоро след раждането разбрах,
че между теорията и практиката има немалко разлики.
ТУК можете
да прочетете повече за моята мисия „Кърмене“.
Ако преди да родя,
а и след това съм се кахърила за някои въпроси като: дали изобщо ще кърмя, дали
ще имам кърма, какво ще правя ако кърмата не тръгне, ами ако пък имам много
кърма, дали ще ми се запушват каналите, дали ще избегна мастита, дали кърменето
боли, как ли ще отбия бебето след време и други такива, то след изписването ми
от родилното и прибирането вкъщи, се оказа, че не съм предвидила някои
неочаквани „изненади“…
Тревогите ми,
свързани с кърменето не бяха неоснователни (все пак досега не бях кърмила), но
определено не бях предвидила, че имането на диастаза след раждането може да ме затрудни при кърменето.
Може би се чудите
какво общо има кърменето с диастазата?
Сега ще ви разкажа:
В самото начало,
още в родилното, когато дойдеше време за кърмене, си мислех, че не мога да
хвана бебето си в удобна за кърмене поза, защото съм първескиня и нямам опит. Все
отварях Гугъл и преглеждах и препрочитах отново и отново информацията, касаеща
кърменето, различните пози на кърмене и др. Вкъщи си обособих кът за кърмене,
взех си и голяма възглавница за кърмене, с която още повече да си облекча
задачата. Да, ама не. Нещата просто не се получаваха и се ядосвах все повече.
Просто не можех да го хвана това бебе по удобен начин.
Веднъж се погледнах
докато бях седнала и видях, че големият ми корем след раждането, е заел мястото
на бебето ми! Просто ми пречеше да хвана и наместя бебето по подходящ за
кърменето начин. Болеше ме да сложа бебето върху корема, а ако се опитам да го
сложа пред корема, то се отдалечаваше много от мен и недостигаше до гърдите ми.
Това определено ми
повлия да се реша да започна упражненияза затваряне на диастазата и прибиране на корема.
Бях ви споменала,
че моето бебе започна да суче чак, когато стана за 3 месеца и половина (можете
да прочетете за това ТУК). Когато
вече сучеше, коремът ми беше започнал да се прибира и определено беше отстъпил
място за бебето. Малко по малко кърменето се превръщаше в приятно и
ненатоварващо преживяване, което носеше спокойствие не само на мен, но и на
малкото ми момченце <3
Ако статията ви е
харесала, споделете я!
Коментари
Публикуване на коментар