Да облечем диастазата

Всички жени, имащи диастаза и/или изпъкнал корем, се вълнуват от облеклото си. Е, може и да има изключения, но жените с диастаза, които аз познавам, определено търсят подходящи дрехи и внимават с какво са облечени.

„Обличането на диастазата“ е изключително болна тема, когато се наложи да търсим дреха за официален повод. Така ми хрумна идеята да Ви споделям с какво се обличам аз за важни събития като сватби, юбилеи, рождени дни и др. …

Наскоро майка ми стана на 60 години и реши да го отпразнува с роднини и приятели в едно заведение. Чудесен повод, но в същото време в моята глава започва да примигва една лампичка, а съзнанието ми се изпълва с мисли относно облеклото ми…

Въпреки че моята диастаза е почти затворена, вече съм Ви споделяла за моите две хернии и това, че коремът ми вероятно няма да стане отново плосък без хирургическа намеса.

И така, събитието наближаваше и нямах много време за губене.

След последното официално събитие, на което ходихме, се оказа, че не е много лесно да си намеря подходящ тоалет.

Не ме разбирайте погрешно. Аз не съм супер претенциозна и капризничеща кифла, но предвид това, че вече съм на 30, имам съпруг и дете, имам и коремче, висока съм… просто няма как да си позволя да облека нещо прозрачно, разголено, с голямо деколте, късо или пък прекалено описващо ме.

Стигнах до извода че от време на време ще се налага сама да си измислям тоалетите.

По принцип мога да шия – и с шевна машина и на ръка, но откакто се появи бебето нямам много време за шев и кройка.

Преди време майка ми ми беше дала един плат, който някой и дал на нея, а тя нямало какво да го прави.

Реших да си ушия една проста рокля точно от него за маминия юбилей.

Искаше ми се хем да съм елегантна и фина, хем да не мисля за шкембето.

Сама си измислих някаква визия, към която да се придържам.

Понеже нямам кройки, реших да скроя плата по една моя туника, която ми стои добре.

В момента нямам голямо огледало, в което да мога да е огледам от главата до петите, така че се наложи на няколко пъти да тропосам и преправя роклята, преди да пасне на моята фигура.

И така, моята импровизирана рокля е готова.

По принцип нямам голям бюст, но неговата извивка е достатъчна, за да компенсира корема ми.

В случая съм приложила 3 хитрини:

1. Задната част на роклята е малко по-дълга от предната и това прави впечатление и отклонява погледа от корема.

2. Роклята изглежда да е по мен, но е скроена така, че да е един пръст по-широка отколкото е моят размер.

3. Лъскавите обеци и прическата, които отклоняват погледите от талията ми.

Откакто имам проблеми с mummy tummy, се опитвам максималко да отклоня погледите на хората от тази зона. Ето защо гледам да имам по себе си някакъв акцент, далеч от корема, който да привлича погледите. Реших това да са обиците ми.