Обичам да ходя на
сватба! Преживявам всяко ходене на сватба, все едно аз се омъжвам отново. Пазя
грижливо всяка една покана и подаръче след всяка сватба, на която сме били
гости.
Има и друга причина
за моето вълнение, когато предстои да идем на сватба – за мен е висша форма на
удоволствие да си купя нова рокля, да ида на професионален грим и прическа за
дадената сватба. Нещо като мой малък ритуал, това е една малка женска магия,
която обичам да си доставям за подобен повод.
И ето, че отново
сме поканени на сватба и то не на каква – сватбата е в Истанбул, ще продължи
цели 2 дни и ще има около 600 госта. Два дни изпълнение с обичаи, традиции,
вълнение, традиционни облекла, лъскави шалвари, пищни бижута и рокли,
традиционни ястия и още, и още, и още! И това ако не е истинско приключение!
Аз, съпругът ми и малкият Денис отиваме в този любим на семейството ни
мегаполис.
И така –
подготовката започна. Мъжете в семейството са лесни - сако, риза, вратовръзка или папионка, панталон,
обувки….
Ами аз?
Какво да облека
този път?
Сега не можех
просто да си купя рокля. Трябваше да подбера внимателно тоалета си, защото все
още имам издут корем в следствие на моята диастаза.
От домакините на
въпросната сватба знаех, че дамите ще са с много официални и бляскави тоалети.
т.е. иска се да
намеря такава рокля, която да е не просто бляскава, а и такава, която да
прикрие моят все още забележим корем или “mummy tummy”.
Умувах, умувах,
умувах и прецених, че роклята трябва да е в тъмен цвят и то от плат и кройка,
които няма да описват плътно извивките на тялото ми.
И така, започнах да
обикалям магазините в трескаво търсене на прекрасната рокля. В града, в който
живеем в момента, няма почти никакви магазини с официални или стилни рокли.
Посетих малкото налични магазини, огледах, мерих и се прибрах с празни ръце и
растящо притеснение. Роклите, които се продаваха бяха или много впити, или
прозрачни, или ми бяха къси, или с големи деколтета – точно нещата, които
избягвам.
Оплаках се на майка
ми и тя ми каза, че има три метра тъмно синя дантела, която някой и подарил и
ако искам, ще ми я даде. И хоп – реших да си ушия сама роклята за сватбата. Отделих
няколко нощи за разглеждане на различни модели дантелени рокли и накрая в ума
ми изкристализира точно как искам да изглежда моята рокля.
Не си мислете, че
съм майстор-шивач. В случая късметът беше
на моя страна, защото дантелата е много тъмна и с много орнаменти, които
скриват недостатъците и грешките при шиенето.
Шиенето се случи
доста бавно, защото се наложи да ушия роклята на ръка. Дантелата беше с много
едри дупки и форми, а освен това шевната ми машина беше далеч и нямаше как да я
използвам.
И след няколко дни
шиене с прекъсване, резултатът от моя труд беше налице:
Притеснението ми за
моя изпъкнал корем и диастаза обаче все още ме тормозеше. Ето защо си подготвих
моя любим стягащ колан и оформящо бельо – без тях не бил посмяла да се появя на
такова събитие.
Към роклята добавих
едно тъмносиньо сако – съвсем изчистена кройка, което чудесно пасна на роклята.
Обувките ми бяха черни и изчистени, без никакви орнаменти по тях. Чорапогащите –
бежови и възможно най-тънките.
Стигнахме и до
грима и прическата. Домакините се бяха погрижили да запазят час за прическа и
грим за най-близките роднини и така, всички елементи от моята визия бяха
налице. Ето го и финалния резултат:
Мисля, че тази
рокля, в комбинация с пристягащия колан, идеално успяха да прикрият следите от
моята диастаза. А аз – аз се чувствах прекрасна и неотразима и спокойно танцувах
и се наслаждавах на това прекрасно събитие :)
Коментари
Публикуване на коментар