Колко бързо мина
тази една година, откакто се появи малкият Денис!
И така, важната
дата наближаваше и започнахме да умуваме как да отпразнуваме 1-вия рожден ден
на нашето момченце.
На 24ти януари
празнувахме вкъщи с малка шоколадова торта, която имаше елементи от голямата
торта, която поръчахме за същинското парти, което беше на 27ми януари (събота).
Решихме, че този
първи рожден ден е удачно да се отпразнува в тесен семеен кръг, тъй като
рожденикът е бебе, а и всички следващи рождени дни ще са с деца. Освен това
искахме празникът да е вкъщи, за да сме спокойни, ако на бебето му се доспи или
пък се изнерви от гостите и се наложи да се усамоти. Планирахме тържеството да
е през деня, тъй като по-голямата чат от роднините ни щяха да дойдат от други
градове и да могат да пътуват спокойно. Също така мислехме да направим нещо
като бюфет с различни неща, за да може всеки от гостите да хапне това, което му
допада и да не се притеснява, ако му се прииска още и още от дадена храна.
Започнахме с
направата на списък с най-близките ни роднини…
…и точно в този
момент се сблъскахме с реалността:
23 възрастни, които
вървят комплект с 3 деца и 3 бебета.
Приключихме с
идеята за домашно парти.
При така получилият
се списък с роднини, нямаше как да ги поберем вкъщи. Холът ни е голям, може да
побере 15 човека без проблем, но не и повече. В двора имаме много място, но пък
януари месец не предразполага за градинско парти.
Направихме
резервация в едно заведение, като се уговорихме по време на нашия рожден ден в
заведението да няма други клиенти. Всъщност, това е заведението, в което направихме
сватбата си и всичките ни гости знаеха как да стигнат до него.
Бях Ви споменала,
че в момента живеем в друг град, не в нашия. Понеже градът е малък, имах малко
трудности при намирането на сладкар, но попаднах на една приятна сладкарка,
която от раз разбра какво искам.
Сама си направих
покана за събитието и я разпратих на роднините – идеята за нея дойде след
разглеждане на различни покани из интернет. Ето как изглежда:
Стигнахме до
най-интересната част – украсата!
Тези от Вас, които ме
познават, знаят, че съм арт и крафт ориентирана или казано на прост български –
много обичам да майсторя и творя и това е нещо, което ме разтоварва и ми
доставя истинско удоволствие и радост.
В сегашния ни град
обаче нямах много голям избор за закупуване на материали за украсата, която реших
да си направя. Затова отскочихме до един съседен град, в който има магазин Jumbo. Оттам си
купих по-голямата част от нещата, които ми трябваха. Не си мислете, че украсата
ми е нещо сложно – с малко бебе, което почти не спи денем (а и нощем), почти
нямах шанс да реализирам идеите си.
Както съм казвала
много пъти „Има Господ!“ и точно сега се оказа, че моя приятелка,която има
книжарница и обича да твори, има желание
да ми помогне с украсата. Срещнахме се 1-2 пъти, дадох и купените материали,
обсъдихме набързо нещата и запретнахме ръкави. Рожденият ден нямаше тема, както
е модерно да се прави сега. Аз съм малко като гаргите – обичам да е шарено и лъскаво
– много балони, цветни ленти и салфетки, шарени папионки и помпони, една парти
рамка, с която да се снимаме и една голяма единица. И ето какво се получи:
По време на
събитието звучеше приятна музика, детски песнички и от време на време се
появяваше и някое друго хоро, което да раздвижи гостите.
За гостите
направихме и нещо, която да си вземат за спомен от тържеството – малка книжка,
показваща животът на рожденика през изминалата 1 година:
Празникът мина
добре, въпреки че Денис беше с висока температура от два дни и не беше в
най-доброто си настроение. Тортата се хареса на всички, а парти рамката донесе
много настроение на гостите, които с кеф се снимаха с нея и малкия голям Денис :) На края на тържеството децата разграбиха балоните и си тръгнаха доволни.
Снимките, които
качих не са с добро качество, защото са взети от телефоните на гостите :) ,
така че моля да ме извините <3
Коментари
Публикуване на коментар