Моето тяло не ме предаде

Моето тяло не ме предаде – то успя да износи цели 41г.с. нашия син, който се роди 4.750кг.  

Замисляли ли Сте се колко невероятно е женското тяло?

От една страна е крехко и ранимо, а от друга – може да понесе неописуема болка и натоварване.

А какви метаморфози преживява през тези 9 месеца само!

Когато забременях, нямах никакви признаци на бременност, с изключение на това, че нямах цикъл. Не смеех да си направя и тест за бременност. И как да посмея, като не веднъж или дваж съм пишкала върху тестове за бременност и те все са били отрицателни. Никога не съм го крила – при нас нещата не станаха от раз. А и аз чаках признаците на бременността – да започне да ми прилошава, да повръщам, да стана раздразнителна и сънлива…. Тези неща просто ги нямаше. Една нощ обаче ставах често до тоалетна. Аз по принцип съм си пикла и нощем редовно ходя до WC, но онази нощ беше различна. Не бях пила почти никакви течности вечерта, а прекарах половината нощ в ходене до тоалетна. И въпреки това си казах, че греша и няма смисъл да се разочаровам с пореден отрицателен тест. През следващите няколко нощи се случи същото и реших да си купя тест. Помня, че се пошегувах с аптекарката и и казах да ми даде един положителен тест за бременност.

Чудото се беше случило!  

Още същия ден започнах да се взирам редовно в огледалото, за да видя дали ми личи. Естествено, че не ми личеше. Не ми личеше докъм 4тия месец, затова не казвахме на никой хубавата вест. Една сутрин се събудих с коремче – като че ли беше пораснало за една нощ и оттам насетне започнаха промените. Най-напред се сдобих с голям бюст. Тъй като по принцип нямам големи гърди, тази промяна беше очевидна. Сутиените не ми ставаха още от 3тия месец и ги смених с безшевни спортни бюстиета, за да ми е удобно. Коремът ми растеше много бързо. Още от 2рия месец започнах да се мажа сутрин и вечер с какви ли не кремове против стрии – ей така, за да подготвя кожата за предстоящото разтягане. Докъм 7мия месец нямах нито една стриичка по тялото, но това също  се промени от раз. Една нощ коремът започна много да ме сърби все едно съм облякла на голо вълнена дреха. Не можех да си намеря място. И хоп – целият се покри със ситни стрии. Съответно и цвета на кожата ми стана съвсем различен – преливаха се различни нюанси на кафяво, лилаво и бежово. Още в началото на бременността на корема ми се появи линеа нигра (или една тъмна вертикална линия). В този период забелязах, че по коремът ми се появиха косъмчета, които първоначално ме стресираха, но след около месец изчезнаха. Окосмяването по цялото ми тяло почти изчезна. От главата ми не падаше нито косъм – много рядко се случваше да намеря коса на гребена или докато се къпя. Косата ми стана много гъста и растеше доста бързо. Ноктите ми също изживяха положителна промяна. Нямам спомен да съм имала някога толкова здрави и бързо растящи нокти. Имах чувството, че са твърди като бетон.

С физическите промени се появиха и психически :D

Почти през цялата бременност можех да спя неограничено. Вечер се прибирах от работа и дремвах, след това със съпруга ми вечеряхме, аз пак дремвах докато той ми четеше една книга за бременни, след това взимах душ, лягах и веднага заспивах и така чак до сутринта, когато хич не ми се ставаше. Нямах кой знае какви външни проявления на променящите се хормони. Бях спокойна и рядко раздразнителна. По принцип паля лесно и съм доста припряна, но през цялата бременност бях изпаднала в състояние на пълен непукизъм. Освен това концентрацията ми изчезна и често забравях. По едно време станах толкова отнесена и разсеяна, че от съображения за сигурност  реших да спра да шофирам. Станах изненадващо търпелива  и отстъпчива, което ми се отрази добре.  

Още откакто разбрах, че съм бременна, започнах да си водя моя лична статистика, за да видя как се променят размерите на тялото ми. Всеки месец се месех и записвах промените. Стъпвах само на кантара на лекаря, който следеше бременността ми. Ето как се промениха габаритите ми:

	Когато забременях	Малко преди раждането	9 месеца след раждането
Тегло	67 кг	~95 кг	65 кг
Бюст	89 см	100 см	90 см
Талия	71 см	130 см	72 см  корем 80 см
Ханш	100 см	111 см	98 см
Бедро	57 см	65 см	56.5 см
Глезен	24 см	25 см	24 см

Докато не влязох да раждам, не ми правеше впечатление колко е голям коремът ми. Все ме питаха близнаци ли чакам, но на мен коремът не ми изглеждаше чак толкова огромен. Нашата кума ми беше купила нощница за кърмачки, с която мислех да съм в дена на раждането. Успях да я облека чак 4 месеца след раждането, защото изобщо не можех да се побера в нея. Имах големи трудности и с намирането на зимно яке, което да може да побере шкембето. От 6тия месец не можех да се обувам и събувам без помощ. Бях си купила едни широки боти, които дори след раждането ми се струваха много тесни. И все пак си мисля, че тези трудности са присъщи на всички бременеещи жени :)

Чаках с нетърпение деня на раждането.

Вече исках  да гушна това малко същество, което живя в мен 9 месеца. С лекарят ми бяхме коментирали отдавна как ще раждам – бяхме говорили единствено за нормално раждане. След 8 дни преносване стана ясно, че ще предизвикат раждането. Още в 6 сутринта ме подготвиха и включиха система с окситоцин. Контраксиите започнаха, станаха по-силни и на все по малък интервал, разкритието също нарастваше, спукаха и околоплодния мехур. Нещата уж вървяха по план, но след 8 часа контракции и очакване на нормалното раждане, бебето започна да се връща назад и да се завърта. Помня как гледах корема си и не можех да повярвам какво виждам. Тогава лекарят ми каза „Съжалявам, но не можем да продължаваме така“. За отрицателно време подготвиха операционната стая и извикаха анестезиолог, а на мен ми помогнаха да се придвижа. Не знаех какво да си мисля. От една страна знаех, че всеки момент ще ми бият спинална упойка и вече няма да усещам болезнените контракции, щях да успея да си поема спокойно въздух поне за кратко. От друга страна ми предстоеше операция, а бързината, с която лекарите и сестрите се движеха към операционната зала ме плашеше. Само се молех всичко да е наред и с детето и с мен. 

Бях готова да понеса всичката болка на света, само и само всичко да е наред!

Помня два момента от онзи ден:

Първият: бях казала на съпруга ми, че ако стане нещо и работата с раждането се закучи, ако трябва да избира между мен и бебето – да избере мен… Той разбира се не можеше да разбере защо изобщо му го казвам.

Вторият: когато лекарят ми каза, че няма да стане да родя нормално и се налага спешно секцио, му казах да направи каквото прецени, но аз трябва да изляза от там жива и здрава с бебе в ръце.  

И така, след около 40 минути вече бях майка.

Вече нямах спомен за режещата 8-часова болка от контракциите, не ме притесняваше и това, че съм родила с операция и че възстановяването може да е бавно и болезнено. В мига, в който ми показаха малкия ни син, още докато бях на масата, сякаш времето спря. Целунах го и сълзите ми шурнаха като река. Не можех да спра да благодаря на Господ, на лекаря, на анестезиоложката, на съпруга ми, и пак на Господ и пак на лекаря и т.н.

Помените, които се случиха с мен по време на бременността ми доставяха истинска радост, дори и неочакваните стрии.

По-шокиращо за мен беше това, което видях в огледалото след раждането. 

Не знам как е било при Вас, но аз живеех със заблудата, че жените влизат в родилното с шкембе и излизат от родилното без него. Не съм очаквала да изляза с плосък корем, предвид това, че бебето беше голямо. Знаех, че големият ми корем се дължи донякъде и на повечкото околоплодни води, но да си призная, преживях истински шок от вида си след раждането.

Изглеждах като бременна в 7мия месец:

 

Около седмица след раждането

Само за сравнение искам да покажа как изглеждах в 9тия месец и как изглеждам днес:

Докъм 4-5тия месец след раждането ми правеха път и ми даваха ред на опашката в магазина. Това от една страна ме радваше, но пък от друга си беше депресиращо. А как обичах да виждам изумлението в очите на хората и да чувам „О, ама ти си родилааа…“

Повечето жени имат притеснения относно разреза на корема. И аз бях така, докато не родих. Самата операция не ми е създавала никакви проблеми, дори лично за мен е почти незабележима. 

Коремът ми обаче изглежда зле. Именно наместените прави коремни мускули ме боляха. Тази отпусната коремна стена не само не болеше, но и ми пречеше. Този „бременен“ корем ми пречеше да хвана бебето в удобна за кърмене поза, заради него не можех да легна на една страна, не можех да седна удобно, не можех дори да се намажа с крем по корема, без това да е болезнено. 

Дори отидох в болницата в Тутракан, за да се видя с доктора ми и да го питам, какво е това нещо, което все още не се е прибрало – кожа, мазнина, сланина? 

Оказа се силно разтегнатата и отпусната коремна стена. Реших да се консултирам с коремен хирург и с херниолог. Исках да знам какво е състоянието ми и кога трябва да се оперират херниите – преди или след втора бременност. Двамата лекари, при които ходих, ми казаха да не се подлагам на корекция на херниите и диастазата, докато не приключа с бременностите и ражданията. На този етап, докато не ми създават проблеми и не ме болят, няма да ги закачам. Същото се отнася и за диастазата – доколкото е възможно, ще я поддържам с упражнения и грижи, за да не се влоши. 

Да Ви призная, не съжалявам, че родих секцио. Така или иначе и при двата вида раждане има болка, а възстановяването е въпрос на физика. За щастие аз се възстанових без проблем и се чувствах добре, а операцията почти не ме е боляла. Доволна съм и съм горда от тялото си. Вярно е, че няма и следа от хубавата преса, с която се гордеех, но живот и здраве, пак ще я имам. Също така се наложи да променя част от ежедневните си навици и да внимавам как извършвам някои елементарни движения като ставане и лягане в леглото, вдигане на тежки предмети, носене на бебето, поза на сън, стойка при шофиране и седене и др.  Е, благодарна съм, че и положението с диастазата и херниите не е чак толкова лошо - херниите не ме болят, на моменти ги усещам, но това е само когато се претоваря. Диастазата също можеше да ми създава повече неприятности като болка в кръста, корема, таза, неволно изпускане и други. Доволна съм, че успях да я намаля от 5 пръста ширина до само 1-2 пръста.

Днес (10 месеца след раждането) коремът ми и диастазата като цяло са се прибрали и много хора не могат дори да предположат, че съм раждала. С дрехи успявам успешно да прикрия както излишната кожа, така и диастазата + двете хернии. 

Е, на този етап не планирам да се появявам на плажа по бански половинки, но пък вече имам цял бански. То нищо чудно целият бански да е измислен от жена, която е искала да прикрие несъвършенствата си след раждането :)

Ако и вие се горедеете с тялото си след раждането, споделете! Можете да се включите и във фейсбук групата Моята диастаза – diastasis recti   <3