Майките знаят най-добре!

Сещате ли се за онзи виц:

Майка и дете са на плажа.

Майката извиква: Пешо, излизай от водата

Пещо: Защо? Студено ли ми е?

Майката: Не, гладен си!

Тази смешка описва кратко и ясно живота ми откакто станах майка (а може би и преди това). Или казано по друг начин – аз знам и правя всичко по перфектния начин, а хората около мен все не правят нещата както трябва, т.е. както аз искам. Разбира се, това е шега и самоирония.

Нека Ви разкажа за този мой „проблем“ с надежда, че той се среща при поне половината майки. Разбира се, все още не съм открила точната причина него, но предполагам, че причината е смесица от хормони, майчински инстинкт, нрав и др.

За 9те месеца, откакто съм майка, не се намери никой, който да успее да отговори на строгите ми изисквания спрямо детето. Ха-ха  :D   Е, съпругът ми като цяло води първенството по Правилно извършване на основните дейности около бебето – обличане, игри, хранене, приспиване, къпане и др. Не, че не намирам за какво да го смъмря, но той като цяло ме разбира най-добре и е най-склонен да се прави, че не забелязва, когато се изнервям за глупости и се карам безпричинно. Всички останали обаче ме дразнят и изнервят, къде с причина, къде без. Това важи и за най-близките ми роднини, на които понякога ми иде да се разкрещя.

Ето и примерите, които ще внесат яснота:

Приспиване и успокояване

Най, ама най-голяма драма имах на тема приспиване и плач. Направо изпитвах вътрешен и външен ужас ако бебето плаче (особено на публично място, без да мога да разбера защо + в такива моменти винаги се намира някоя веща бабка/лелка, която  да ми подвикне какво трябва да направя). Паниката ми растеше и когато имах трудности с приспиването на малкия. В някои моменти аз сама си бях виновна, защото упорито се опитвах да го приспя, без да забележа, че на детето му се бодърства и все още не му се спи. Когато пък заспеше, постоянно бях нащрек дали няма нещо да го събуди – я клаксон, я крясък, я нещо друго. Все се сещам за думите на съпруга ми „Е, какво пък толкова ще стане, ако се събуди?“. Мозъкът ми веднага възприемаше този въпрос като обида над труда и старанието ми да приспя детето.

Носене на бебето

Още когато нашият Денис беше много малък, на около месец започна за кратко да си задържа главата изправена. За околните това беше знак, че вратът му е закрепнал. За мен обаче не беше така и следях изкъсо дали всички, които държат бебето, внимават и придържат главичката му. Естествено, никой не си е позволявал да не внимава, но в моите очи картината изглеждаше съвсем по друг начин.  

 Бутане на количката

Когато излизахме на разходка с някой познат, приятел или роднина, той все изразяваше желание да бута вместо мен. Това желание беше най-голямо при майка ми и свекърва ми.  Естествено ми беше трудно да им откажа и в началото ги оставях да бутат както преценят и могат. Като цяло се справяха добре предвид това, че са минали доста години, откакто те са били на моето място. Обаче какво виждах аз – количката се движеше като танк, без да се внимава за препятствията по пътя, бордюри, дупки и т.н., все едно в количката нямаше бебе, а чувал с картофи.

Храненето

Докато бебето ядешесамо кърма, която в началото му давах от шише, както може би се досещате – само аз я топлех по правилния начин, правилната температура. И разбира се – само аз го хранех както трябва – единствено аз държах и бебето и шишето под правилния ъгъл.

Обличането

С обличането също имахме драма. Както се случва при повечето бебета, те предпочитат да бъдат събличани, отколкото обличани. Така беше и с нашето бебе. Естествено аз се дразнех, ако обличането се проточи или пък бебето се разплаче. Все си мислех, че аз го обличам толкова лесно, а останалите са толкова несръчни и не могат да уцелят къде да натикат малките му ръчички. Няма смисъл да споменавам, че никой не беше виновен, че както при всяко малко бебе, ръчичките са малки и като от желе.    

Изказвания по адрес на бебето

Хич не ми харесвада чувам как се коментира на кой кога му паднало пъпчето, кога трябвало да се появи първото зъбче, кога трябвало да се слага на гърне или пък да проходи и т.н. Не обичам и да ми задават въпроси през бебето като например: Я кажи сега ти  ядеш ли още нощем… я да видим защо не искаш този биберон… пак ли ще излизаш навън… я да видим изрязани ли са ти ноктите… и други такива.

 Къпане 

С къпането като цяло нямам големи проблеми, може би защото го къпем със съпруга ми и сме стиковали кой какво трябва да прави. Е, да не си помислите, че не мърморя от време на време. Все намирам нещо – или не ми харесва как го държи, или водата не е достатъчно топла, или пък мъжът ми не го е завил моментално с хавлията…

Снимки: Neda Malcheva 

Общо взето на моменти се чудя сама на себе си как може да изпадам в някакви безумни нервни състояния, вместо да се радвам на моментите с детето. Понякога съм като някоя баба, която все се меси и намира какво да каже. Понякога съжалявам, че се карам на хората, без да са виновни, особено на съпруга ми, който наистина се старае много и  дава всичко от себе си. Може би трябва да се науча да позволявам на хората да ми помагат щом имат желание, без да ги съдя за това, че не правят нещата като мен. Все пак всички сме различни и действаме по различен начин J

Ако и вие откривате себе си в някоя от тези ситуации, не се притеснявайте да го споделите! <3

Включете се и в Моята диастаза - diastasis recti