4-тият триместър от бременността

Снимка: Neda Malcheva

Четвъртият триместър не е за подценяване.

Много жени си казват – веднъж да мине това раждане и ще си отдъхна. И донякъде са прави. Има обаче и такива жени (като мен например), при които раждането не се оказа най-трудната част. Последвалите го три месеца се оказаха едно  истинско предизвикателство както за тялото, така и за психиката.

Знаех, че след раждането ще мине време, докато се върна до нормалния си ритъм – не говоря за новата, непозната и вълнуваща реалност, в която започнах да живея. Имам предвид чисто физическото ми възстановяване. Аз определено не спадам към жените, които още след раждането влизат в предишните си дрехи и никой не може дори да предположи, че наскоро са родили. Аз се чувствах добре физически, но някак си се бях озовала в чуждо тяло, а не в моето. През моя 4ти триместър имаше много неща, които не можех да правя.

Най-фрапиращото за мен нещо след раждането беше коремът. Преди раждането си мислех, че с появата на бебето, коремът изчезва, или поне чувствително се смалява. При мен не се получи точно така. Ето как изглеждах седмица след раждането:

Оказа се, че ще трябва да продължа да нося дрехите от бременността.

Този голям корем ми създаваше неудобства – не само, че дрехите не ми ставаха, но коремът ми пречеше да държа бебето удобно докато го кърмя. Пречеше ми и когато искам да прегърна някой или просто да полегна на една страна. Започнах да нося ластичен колан и така от една страна шкембето ми се поприбираше, а от друга страна се чувствах по-стабилна. По това време все още не знаех нищо за диастазата.

Най-голямата ми трудност беше ставането и лягането от леглото. Толкова просто и незабележимо движение, а изпълнението му ми костваше ужасно много. Изпитвах болка всеки път, но не от операцията, а от огромния разтегнат корем и коремни мускули. В този труден етап всеки ден благодарях на Господ, че мъжът ми поемаше основната част от нощните ставания, за да наглежда бебето (което през първите 5 месеца повръщаше много и все се притеснявахме да не се задави в съня си).

Около две седмици след раждането физически като цяло се чувствах добре. Самата операция не ми е създавала никакви проблеми. Усещах дискомфорт от разтегнатите коремни мускули, които стояха като прикачени допълнително към мен. Дори след като болката и в тях отмина, не се чувствах готова да започна да правя каквито и да е упражнения. Чувствах се някак си слаба и неготова за какъвто и да е спорт.

Имаше някои елементарни движения, които с учудване открих, че не мога да правя. Например когато лежах по гръб и исках да кръстосам крака, не можех да повдигна единия си крак и да го сложа върху другия. Просто нямах сила да го направя, имах чувството, че някой е вързал чувал с пясък за глезените ми.

Другото нещо, което също не ми се отдаваше, беше бързото вървене. Темпото ми на ходене намаля около 6тия-7мия месец от бременността и мислех, че ще се възвърне след раждането. Когато отивах до аптеката, си мислех, че ще успея да се върна до половин час. В последствие ми отнемаше двойно повече време. Явно нивото на релаксин в тялото ми още беше високо и ставите ми бяха като разхлабени.

Сдобих се и с някои свръх сили – слухът ми се изостри и чувах незабележими за околните шумове. Майчинският инстинкт вече се беше проявил и постоянно имах звукови халюцинации - все ми се струваше, че чувам бебешки плач. Нощем също чувах всичко.

Покрай грижите за малкото човече почти нямах време за себе си. Имаше периоди, в които нямах спомен кога за последен път съм измила косата си или съм се боядисвала. Дори на моменти съжалявам, че не намирах начин да си почивам повече и да си обръщам малко повече внимание – например да дремвам за малко когато бебето заспи. Може би ако го бях направила, щях по-рано да се почувствам отново жизнена и силна.

Единственото движение, което можех да си позволя да правя (освен грижите за бебето, разбира се), бяха дългите разходки с количката. Те ми помогнаха много. Почти всеки ден излизахме навън, организирах си така нещата, че да имам с мен всичко необходимо, за да изкарам целия ден навън. Разходките с количката бяха добре дошли и за мен и за бебока – докато количката не спираше да се движи, малкото човече спеше, а аз – освен че си правех полезна кардио тренировка, имах достатъчно време да обходя всички познати и непознати улички из града.

От голямо значение се оказа и храненето. В никакъв случай не го подценявайте, особено ако кърмите! При мен количеството на кърмата реагираше много бързо на начина ми на хранене. Ако не успеех да ям достатъчно често и в достатъчно количество - кърмата намаляваше и обратно. Аз ядях почти всичко и гледах да не се ограничавам. Имаше дни, в които ядях след всяко кърмене, дори и нощем. Избягвах само някои храни като боб, зеле, фъстъци. Въпреки това грандиозно и целодневно ядене, колиграмите ми се топяха - кърменето е пилезно не само за бебоците, но и за майките. Що се отнася до течностите - пиех около 3 литра на ден, въпреки че на моменти не ми се пиеше изобщо.

В края на този 4ти триместър вече се чувствах добре. Разходките и кърменето ми се отразяваха все по-добре, бях свикнала с всички дейности от новото ми майчинско ежедневие и вече успявах да организирам така деня си, че да ми оставам време и за мен. Започнах да чета все повече за възстановяването след раждане и да се подготвям с леки упражнения, насочени към затваряне на диастазата и прибирането на корема. 

Включете се и във фейсбук групата Моята диастаза – diastasis recti и оставете своя коментар! <3