9 мита за бременността и майчинството, които не се оправдаха

7ми месец от бременността

Преди да забременея и родя бях чувала много неща и по двете теми. Бях попила толкова много мъдрост, съвети и препоръки… След като преминах и през двете обаче, за пореден път се убедих в следното: всяка жена е различна!

1. Повръщането

От близки и познати бях чувала, че един от най-ранните признаци на бременността и сутрешното гадене и повръщането. При мен този симптом липсваше и в началото дори не подозирах, че съм бременна. За щастие липсата на тези неразположения ми помогна още от началото на бременността да се храня, движа и чувствам спокойна и здрава.

2. Промяна в апетита

След като тестът за бременност се оказа положителен, за почнах да чакам да се появи така известната промяна в апетита и да започна да капризнича. Все пак това бях гледала в голяма част от филмите за бременни, а и го бях видяла на живо сред мои познати.

3. Когато майката се движи - бебето спи и обратно

Бях чела различни статии в интернет за това, че режимите на майката и бебето са противоположно. За това си има и логично обяснение – когато майката се движи, това действа на бебето приспивно, все едно е в люлка и  то спи. Вечер, когато майката почива, бебето става активно и се движи.

4. По формата и разположението на корема се познава пола

Още в не много напреднала бременност баби, майки, приятели и познати се обзалагаха за пола на бебето. Реших да си записвам колко души предполагат, че ще е момиче, и колко – момче. Според  тези предположения се очакваше да родя момиче, но се появи момче.

5. През последните дни от бременността бебето почти не се движи

Като цяло нашето бебе още от съвсем мъничко си беше доста активно. С нарастването му, съвсем логично, движенията му се усещаха и виждаха все повече. Бях чел в една книга за бременността, че в края на бременността на бебето му става тясно в корема (което е напълно логично) и то няма възможност да шава кой знае колко. В моя случай малкото човече почти не промени активността си. Дори в родилното не спираше да рита, все едно е решило да си проправи път през кожата и да излезе.

6. Киселините и раждането на бебе с коса

От много майки съм чувала да коментират, че жените, които имат киселини през бременността, раждат бебета с голяма коса. Именно тя била причината за този дискомфорт. Аз нямах киселини, като изключим последните 2-3 дни от бременността, когато преди лягане за кратко усещах леко парене. Бебето  се роди с много коса – беше като малка маймунка J

7. Когато бебето заеме поза за раждане то спира да се върти

Както вече споменах, нашето бебе беше много подвижно до последно, въпреки големите си размери. Около месец преди раждането уж беше застанало с глава надолу, но в зависимост от моята поза, то е местеше и въртеше. Когато ме приеха в родилното и лягах, за да слушат тоновете му, то се завърташе и заставаше напречно като колан около кръста ми.

8. Секцио не кърми

И стигнахме до темата с кърменето. Отново от различни източници бях чула, че родили те секцио рядко успяват да кърмят. Причината: заради упойката кърмата не тръгвала. При мен това не е потвърди. На около третия ден след раждането се появи коластра, а с нея тръгна и кърмата. Всичко се случи от само себе си, без да се налага да правя кой знае какво.

9. Не закърмиш ли още през първите дни – край.

Денят след раждането беше интересен. Донесоха ми бебето и ми казаха „Слагай го на гърда да свикне“. С какво а свикне? Та аз все още нямах кърма! Когато бебето заплачеше и беше гладно, то очакваше да получи мляко, а когато от гърдата не потичаше нищо – побесняваше. В родилното го хранех с адаптирано мляко. Вкъщи се изцеждах и давах кърма с шише, защото бебето упорито не искаше да суче. Може би помнеше изминалите дни, когато го слагах на гърда, но тя не пускаше мляко. След като около две седмици и аз и детето си поревавахме при всяко хранене, реших да спра с това мъчение. Цедях се и му давах с шише – все пак важното беше да яде. Бях се отказала от кърменето, дори изпадах в ужас като ме разпитваха дали кърмя. Един ден всичко се промени. На 1ви май, около 3 месеца след раждането съвсем случайно и неочаквано нашето бебе започна да суче от гърда, все едно досега само така се е хранило. (Цялата история за кърменето ще намерите в отделна статия)

Споделете тази статия и с други майки!
Включете се и във фейсбук групата Моята диастаза – diastasis recti и оставете своя коментар! <3