Как разбрах за моята диастаза

И така… раждането приключи благополучно и се озовах в моята стая в родилното отделение.  Такова облекчение и спокойствие. Най-накрая отново можех да спя в най-удобната за мен поза - по гръб. Лежах си и се радвах, дремех, гледах телевизия и пишех благодарствени съобщения в отговор на честитките, които получавах.

На сутринта ме изправиха, за да се раздвижа (наложи се да родя секцио, но за това ще разкажа в отделна статия). За мое огромно учудване, шкембето, с което постъпих в болницата, все още си беше на мен! „Може би е нормално“ си казах, все пак бях родила преди по-малко от ден. Понеже обичам да водя статистика за различни неща, така правех и по време на бременността – всеки месец се мерех и виждах как се променям. Реших  да измеря и шкембето си непосредствено след раждането – беше 110 см. (когато ме приеха в родилното беше 130 см). В главата ми изплува написаното в една статия, която бях чела малко преди да постъпя в болницата – разказваше се за това, че когато жената започне да си спретва чантата за родилното, не бива да си взема дрехите от преди бременността, а такива, които е носила от 6тия месец нататък. Тогава ми звучеше смешно. Аз не че не бях качила килограми, но те се бяха концентрирали главно в шкембето – т.е след раждането се очакваше шкембето да изчезне. Преди  да се запътим към родилното със съпруга ми ходихме на разходка до един мол, та тогава реших да си купя нова дреха, която да облека на изписването. Харесах една прекрасна резидава блуза. По принцип преди да забременея се побирах в размер М, но поради нарасналия бюст реших този път да взема L. Нещо обаче ме накара да сменя размера с XL – ей така, за да ми е по-халтава, а и да се чувствам по-фина.

Дойде денят на изписването и започнах да се подготвям. Носех си и ластичен колан – за всеки случай. По принцип дори не планирах да го слагам – все пак съм активен човек, едно време ходех на танци почти 10 години, редовно правех коремни преси, имах и плочки на корема, винаги съм имала плосък корем. А и се сетих за изписването на снаха ми – тя изглеждаше прекрасно, с плосък корем, носеше си старите дрехи, а не от бременността.

Обличането се оказа сложно – ластичният колан с размер XXL ми беше малък… с много, много усилия успях да се побера в него. Имах нужда да го сложа, за да се почувствам по-стабилна. Обух си термо клина, с който си бях при постъпването и дойде време за новата ми резидава блуза, която се очакваше да ми е леко широка. Да, ама не. Блузата прилепна плътно по мен, и то не само по бюста, а и по шкембето.  Но както и да е, потеглихме към вкъщи.

Бебешкото ежедневие започна, но шкембето си стоеше на мен. Първите седмици почти не се прибираше и в главата ми започна да мига малка лампичка, която алармираше, че нещо се е случило и не е наред. Колкото и да си повтарях, че коремът е растял 9 месеца и е нормално да се прибира 9 месеца, вътрешният ми глас казваше, че е време да потърся помощ и информация.

седмица СЛЕД раждането

С всеки изминал ден се чувствах все по-добре, отмина болката в таза, отмина и чувството на слабост и „разпуснатост“ на ставите в таза и бедрата, лебедовата походка също изчезна, цялото ми тяло започна да придобива предишния си облик. Коремът обаче – не.

месец СЛЕД раждането

В българските форуми и източници нямаше почти никаква информация по моя проблем. Масовите коментари във фитнес форумите са, че трябва да се правят много коремни преси+диета и никой не споменаваше, че корем, получен в резултат на бременност и корем, получен в резултат на напълняване не са едно и също нещо.

Неусетно вече четях само чужди сайтове, чужди медицински форуми, в които реални лекари и терапевти отговаряха на въпроси на пациенти и се коментираше точно това, което ме интересуваше. И изведнъж отговорът изплува – Diastasisrecti abdominis – ето я причината за моят неприбиращ се корем и защо все още изглеждах бременна. Оказва се, че за разлика от България, в чужбина (особено в САЩ) този проблем е добре познат и широко обсъждан. Успях да се свържа с други жени и физиотерапевти, работещи над проблема и опитващи се да помагат на жените да се възстановят пълноценно след раждането – не само външно, но и вътрешно. Малко по малко научавах все повече и повече, намирах все повече информация, задавах все повече въпроси и намирах още и още отговори. Картината ставаше все по-ясна, а шкембето вече не беше толкова голяма загадка. Започнах да си обяснявам и много от нещата, които чувствах физически, в главата ми изплуваха и много неща от бременността – тялото ми още тогава ми е давало сигнали, но аз дори не съм подозирала, че диастазата може да се окаже проблем.

Търсенето продължи – колкото повече търсех и четях, толкова повече исках да знам. Подбирах и отсявах информацията, малко по малко осъзнах колко малко се знае и говори за този проблем, а невежеството и псевдо компетентността на фитнес инструкторите могат да влошат диастазата още повече. Вече знаех, че за коригиране на диастазата и изпъкналия корем са нужни специфични упражнения.

5 месеца след раждането

Аз открих моята диастаза около 2 месеца след раждането, като по онова време тя започваше от най-долната част на гръдната кост (под бюста) и стигаше около 4 пръста под пъпа. Цялата и дължина беше около 12 пръста. Най-широката и част беше около пъпа – почти 5 пръста, а дълбочината – 2 фаланги, може би дори малко повече. С времето тази „дупка в корема“ започна да се прибира, но все още я имаше. След правенето на някой леки упражнения, достигна около 1-2 пръста ширина, но дълбочината почти не се промени, тъй като моята линея алба се оказа не само силно разтегната, но и скъсана на две места.

И така реших да създам БЛОГ , посветен на този масов проблем и да споделя с всички жени преживяното и наученото в борбата с диастазата ми. Надявам се да бъда полезна поне малко на жените, сблъскващи се с диастазата и търсещи отговори на същите въпроси, които измъчваха и мен. 

Включете се и във фейсбук групата Моята диастаза – diastasis recti и оставете своя коментар! <3